като правиш любов

от твоята си страна

не забравяй одеало за вселената –да я завиеш

да поръсиш с пипер дланта и

да изтриеш секундите от прозореца и

да се разходиш по ръба на онзи неин дъх

който винаги те разделя на две

преди мен

не забравяй да пеееш преди съмване в ръцете и

когато правиш любов

ноти в които не си записан

ще минавам  

толкова толкова дълго

в теб

от твоята си страна

ще се събуждат нишките

небето няма да тъмнеее много

ако го вържеш за пъпа си

няма да е кръгла луната

а в някакъв безкрай ще се затвори

син

и ще е любов

аз сънувам думите които нямаш